Previous Next

Ръчно изработен нож "Испор"

Доста упоритост ми трябваше, за да създам този невероятен нож. Началото дойде от идеята да пробвам една стара бързорежеща стомана, която попадна случайно в ръцете ми. Оказа се много добро попадение, тъй като стоманата е с висока твърдост и държи изключително добре режещия ръб. Кръстих го на едно от имената на кан Аспарух - Испор, в негова чест и защото обичам историята. Ножът вече е собственост на Ирина, която много уважавам :-)

Стоманата

Както вече споменах, изработено е от стара бързорежеща стомана от типа на M3 с дебелина 2мм. Днес има модерен вариант M35 HSS (High Speed Steel), която е с малко по-различно съдържание. Тази стомана е с висока твърдост (над 62 HRC) и се използва за режещи инструменти в индустрията. Точно тази твърдост и режещи характеристики я правят много подходящ избор за изработка на ножове.

Режещ ръб

Режещият ръб реших да направя с ъгъл от 13°. Специално за ъгъла на заточване има цяла наука и от най-голямо значение е за какво и къде ще бъде използван ножа. Накратко - колкото е по-малък ъгълът, толкова по-прецизно реже ножа, но и ръбът става по-уязвим от неправилно ползване. Ако забележите един кухненски нож, ще видите, че има втори скос, който е под доста голям градус, обикновено над 25°. Това се прави с цел устойчивост при интензивна употреба върху всякакви повърхности. "Испоръ" е с малък ъгъл и реже много прецизно.

Форма на острието

Занимавайки се с ножове от няколко години, съм имал възможността да тествам остриета с различна форма. Разбира се, сега имам предпочитана форма и изработих "Испоръ" точно по този модел. Тази форма е със снижен връх (drop point) и дълбок корем, което позволява лесно рязане още от върха на ножа. Избрах дължината на острието да бъде 140мм, тъй като това е подходящ размер за среден по големина нож. Тази дължина го прави достатъчно удобен, без да пречи или да не достига при рязане. Ширината на острието е 31мм по цялата дължина, което придава достатъчна стабилност за големината на ножа. При изцяло ръчна изработка на формата на ножа е доста трудно да се спази прав и равномерен ръб, но при "Испоръ" успях да го постигна със завидна точност.

Полировка

Както споменах по-горе, стоманата е стара и сигурно е над 20 годишна. Намерих я доволно ръждива, но видях добър потенциал в нея и интуицията не ме подведе. През годините повърхността е получила дълбоки язви, които реших да запазя, тъй като придават на острието един особен чар и автентичност. Режещия скос успях да полирам до огледален блясък, така че да контрастира с останалата част на острието и да не оказва съпротивление при рязане.

Гард

Реших да експериментирам и да направя гарда на "Испоръ" от няколко части. Започва с полиран алуминий, който свързах със син полимер към парче полиран еленов рог. На допир се усеща много добре, стои гладко и стабилно в ръката.

Дръжка

Гардът преминава под ъгъл към дръжката от ръчно цепен явор. Това дърво е леко, с хомогенна плътност, средно висока твърдост и е подходящо за ножове с леко острие, когато се търси добър тегловен баланс. Освен това светлият цвят на дървото много добре прелива към белия рог и придава усещане за цялост на дръжката. Нарочно оставих прогорени участъци по дървото, за да се съчетае по стил с белезите на острието. Като форма и големина реших да направя дръжката достатъчно масивна, за да стои плътно в ръката. Оста на дръжката е леко изместена спрямо острието, за да увеличи силата на натиск при рязане и да подведе острието като продължение на ръката. Краят на дръжката оставих по-удебелен, за да не позволява на ножа да се изплъзне от ръката при рязко замахване. Формата на дръжката следва естествено извивките на ръката за максимален комфорт. Петата оставих плоска и ми хрумна да добавя прогорена гравюра като завършващ елемент, който контрастира добре на светлото дърво. Цялата дръжка е импрегнирана с естествени масла за благоухание и влагоустойчивост.

Усещане

Ножът стои много добре в ръката, а балансът е върху гарда пред показалеца, което добавя стабилност и контрол над острието. Пробвах да си нарежа с "Испоръ" от легендарната ми пастърма. Мога съвсем искрено да кажа, че по-лесно не съм рязал такова твърдо мезе!

Коментари (0)

Тук все още няма публикувани коментари

Оставете вашите коментари

  1. Posting comment as a guest.
прикрепени файлове (0 / 3)
Споделете своето местоположение