Всички знаем какво е ледников период, но малко се замисляме кога, как и защо се случват тези периоди и какво е значението им за нас, хората. Знаете ли, че преди 200 години е имало мини ледников период? Нека започнем с малко предистория...
Тези дни ми попаднаха няколко статии на тема ледников период и това ме подсети, че преди няколко години правих изчисления на слънчевите цикли и съпоставих данните с климатичните промени в историята на Земята. Всъщност вниманието ми се фокусира върху Слънцето след като попаднах на информация за древния слънчев календар на българите, затова ще започна от там.
Българския слънчев календар и Слънцето
Накратко нашия древен календар описва 12-годишни цикли на Слънцето (Райко), подобно на китайския. Всъщност китайския е заемка от нашия, но това не е важно сега. Тези 12-годишни цикли са свързани и с обикалянето на Юпитер (Янкул) около Слънцето, което става също за около 12 години и може би предците ни са ползвали точно Юпитер за основа на тези цикли. Освен тези 12-годишни цикли, в календара присъстват и 60-годишни, които в началото малко ме озадачиха, но съвременните изследвания на Слънцето дават обяснение. А отгоре на всичкото в българския календар (БК) сме имали и 120-годишни цикли, които явно са наблюдавани с поколения и съвсем ме замислиха.
Тази информация ме провокира да потърся научни факти около слънчевата активност и така попаднах на доста статии и графики по темата.
снимка НАСА
Науката и Слънцето
Реално Слънцето има периоди на висока активност и такива на ниска, които се повтарят през около 11 години - периодът, за който Слънцето обръща полюсите си и никой не знае защо. Тези периоди варират и могат да бъдат от 9 до 14 години, поне от началото на наблюдаването им през 18 век. Високата активност е свързана с много слънчеви петна, а ниската с никакви. В момента слънцето няма слънчеви петна и от началото на годината[1] над 150 дни е било без петна, т.е. намираме се в минимум.
Освен тези 11 години, Слънцето има и приблизително 60-годишни цикли на максимум и минимум с вариации от няколко години[2]. Това всъщност съвпада с 60-годишните цикли от българския календар. Най-близките максимуми са били през 1878, 1943 and 2004, а минимумите около 1912 и 1974.
При последен минимум на слънчевата активност през 1974 излиза, че следващия минимум ще е около 2036 година с постоянно понижаващи се стойности до тогава. Вземайки предвид 11-годишните цикли излиза, че зимите на 2019 и 2020 ще бъдат по-продължителни, а летата по-хладни и сухи.
Прогнозите на НАСА за Слънцето
В допълнение на казаното по-горе НАСА прогнозира[3] (The forecast for the next solar cycle says it will be the weakest of the last 200 years.), че следващия слънчев цикъл №25 (от 11-годишните цикли), в който навлизаме в момента, ще бъде най-ниския по активност от 200 години насам, когато е бил Далтонския минимум 1790-1830 година. Ако от 2036 година, когато смятам, че ще е пика на големия минимум, махнем 240 години (два 120-годишни цикъла по БК) излиза, че минимумът е бил около 1796 година, което съвпада с началото на Далтонския минимум и съвсем ясно се вижда на графиката. Това показва, че сметките ми до момента са правдоподобни.
Проф. Валентина Жаркова за ледниковия период
Проф. Жаркова е математик от университета Нортумбрия в Нюкасъл, Англия. Тя прави математически изчисления за предсказване на циклите на слънчевата активност. Нейно изчисление за цикъл №24 (настоящия) е съвпаднало на 97% с реалната активност и е едно от двете точни изчисления от общо 150 предложения на учени.
Според Заркова[4] Слънцето навлиза в своя Голям слънчев минимум, подобен на минимума на Маундер, когато е бил Малкия ледников период през Средновековието. Минимумът на Маундер е бил през годините около 1645 до 1715. Ако махнем още един 120-годишен цикъл по БК от сметнатата по-горе 1796 година, ще стигнем до 1676 г., което е точно средата на ледниковия период. Сметките пак излизат верни!
Отново според Жаркова Големият слънчев минимум ще започне около 2020 и ще продължи до 2055, което ще рече, че средата на минимума е 2037. Това отново потвърждава моите изчисления с достоверна точност.
Нека все пак махнем един цикъл от 120 години от 2036 и да видим какво ще се получи. Попадаме в година 1916, поглеждаме графиката и излиза, че тогава също е имало захлаждане в минимума на Гласбърг! Значи 120-годишните цикли на нашите предци всъщност бележат годините на продължително захлаждане. Жалко, че вече не ползваме този календар...
При всички случаи излиза, че навлизаме в едни особено студени години и смутни времена. А дали ще продължат още 30 или 300 години, има ли значение?
