Информация от @__mARV
Майка ми е бивш консултант към СЗО в южната част на Африка, специфично по време на SARS, MERS, и Ебола епидемиите. Ето какво какво си говорихме за епидемията през последните няколко седмици:
- Да смъртноста е ниска но, около 5 до 10% от заболелите имат нужда от хоспиталозация. При високи коафициенти на инфекциозност, дори и най-добре финасиранта здравна система би изнемогнала ако изведнъж 10% от населението се нуждае от хоспитализация.
- Метода на трансмисия все още не е напълно разбран. Знае се че вирусът се прехвърля от човек на човек но дали е чрез допир, дали е само по въздушно-капков път и т.н.т прави цялостното планиране и моделиране на разпространението трудно.
- Ако голяма част от населението е под карантина (засега най-сигурния начин да се избегне разпространение) то няма да можем да се справим икономически. Магазини, храна, електричество, вода и прочие се нуждаят от хора. Без хора, тези системи ще спрат да функционират.
- Този тип вируси могат да мутират бързо. Шансът заразен с COVID-19 и някакъв друг и по-остър грипов щам да ‘съсзаде’ още по-опасен вирус расте със всеки заразен. Имайки предвид че не още не се знае как точно да лекуваме COVID-19, има реална опасност и за по-сериозна епидемия.
- Показните акции на БГ службите показват че медицинският персонал (групата с най-висок рикск от зараза) в най-добрия случай не приемат нещата сериозно, а в най-лошия че има липса на базови познания за това как да се носят предпазни екипи и спазват протоколи.
- Позитивна нотка са намалелият брой нови заразени в Китай. Това може да е индикация че поне там, епидемията е минала своя пик. За съжаление в Ю. Кореа, Италия, Иран и остатъка от страните извън Китай, май все още сме в положение на разтеж.
